ТГУ им. Гр. Цамблака объявляет о вакантной должности:

Тараклийский государственный университет имени Григория Цамблака отметил Международный день ромов

10 апреля в ТГУ им. Григория Цамблака состоялся круглый стол «Ромы в тараклийском социуме». В атмосфере открытости и взаимного уважения студенты, преподаватели и приглашенные говорили об истории, культуре и традициях этого уникального этноса. Стремление к пониманию и сотрудничеству озаряло лица участников и каждый вкладывал свою энергию в поиск путей культурного обогащения и взаимного уважения.

В период с 8 по 12 апреля 2024 г. организованы и проведены следующие мероприятия:

1.Круглый стол «Ромы в тараклийском социуме».

            2.Фотовыставка «Ромы. Прошлое и настоящее».

            3.Книжная выставка «Народ кочевой звезды».

            4.Просмотр фильмов с участием артистов, представителей ромов.

            5.Кураторские часы «Уроки толерантности к представителям ромской общины».

             На круглый стол были приглашены представители этнических ромов г.Тараклия и барон ромов Тараклийского района Иван Николаевич Чеботарь, который рассказал о культуре, истории, традициях ромского народа Молдовы.

Среща с професор Николай Овчаров

в Тараклийския държавен университет «Гр. Цамблак»

На 5 април в Университета се проведе  среща на академичната общност с бележития историк професор Николай  Овчаров, археолог, доктор на историческите науки.

Професор Овчаров представи една  от своите исторически книги «Великите владетели на Второто българско царство» и другата в съавторство с  проф.  Пламен Павлов «Илюстративна история на  средневековна България».

Проф. Овчаров запозна студентите с малко известни факти за Второто българско царство. Научните открития са  станали възможни благодарение на археологическите разкопки и  на проучването на средновековни летописи.

Особени факти ученият разкри за последния  владетел на Второто българско царство цар Иван Шишман, който до последно се е  борил да защити крепостта си.

Професор Овчаров и професор  Пламен Павлов са  посещавали нашето учебно заведение и преди вереме, през 2018 г., с изнасяне на лекция в рамките на проекта за популяризиране на културно-историческото наследство на България в  7 държави, в това число и Молдова.

Заедно с професор Овчаров университета посетиха: Младен Станев, председателят на Асоциацията на българите по света; Христо Христов, кмет на община «Младост», гр. Варна; Иван Иванов, председател на Съвета на настоятелството на Русенския университет.

Високите гости бяха придружени от представители на българските обществени организации в Молдова: Иван Паслар, председател на българската община в район Тараклия; Александър Боримечков – съпредседател на БОРТ; Степан Карамалак – началник-отдел «Външни връзки» в Районния  съвет Тараклия; Димитър Калтакчи,  управител на клон «Асоциация на българите по света» в Република Молдова със седалище в гр.Тараклия; Фьодър Сабий – съветник в Районния съвет; Степан Цолов, председател на район Тараклия (2003-2007) .

Ректорът на ТДУ д-р конф. Мария Паслар представи ръководството на учебното заведение, преподавателите и студентите, като отбеляза и предстоящото преобразуване на ТДУ «Гр. Цамблак» в поделение на Русенския университет «А. Кънчев».

Ректорът благодари на професор Овчаров за съвременния прочит на българската средновековна история, като пожела на автора и  книгата огромен успех.

• Среща с професор Николай Овчаров

• Среща с професор Николай Овчаров

• Среща с професор Николай Овчаров

• Среща с професор Николай Овчаров

Националният ден на четенето в Република Молдова е учреден през 2022 г. в контекста на Международния ден за съвместно четене, който се провежда в целия свят в началото на февруари. Във връзка с това в нашия университет бяха проведени редица мероприятия. Едно от тях е литературна среща с бесарабския писател Димитър Боримечков. 

В началото на тази среща заместник ректорът по учебната дейност д-р конф. В.И. Кондов представи и даде дума на Д. Боримечков – журналист, публицист, писател, издател. Гостът в своето слово разказа за творчеството на българските поети и писатели от Бесарабия, Таврия и други места, където живеят компактно българи. Г-н Боримечков акцентира вниманието на преподавателите и студентите на университета върху творчеството на писатели и поети от Тараклийски район: А. Малешкова, д-р Куртев, Т. Танасова-Тодорова от село Валя-Пержей, спря се и на творчеството на Г. Барбаров от село Кортен, в заключение водещият прочете няколко свои стихотворения. 

Библиотекарите подготвиха витрина от книги «Бесарабска българска литература».

В. Хуцану, ст. библиотекар

• Национален ден на четенето в Република Молдова

• Национален ден на четенето в Република Молдова

• Национален ден на четенето в Република Молдова

• Национален ден на четенето в Република Молдова

Час по история „110 години от рождението на Петър Кайряк“ се проведе в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“ (откъси от интервюта с П. Кайряк)

За приноса в историята на Тараклия, биографията и трудовете на „бесарабския Апостол“ разказа журналистът, родолюбецът, обществен деец Димитър Боримечков. Петър Афанасиев Кайряк е роден на 30 януари 1914 година и почина на 31 януари 2004 г.

Освен подробности и факти за живота на тараклийския летописец, студентите и преподавателите разбраха и за съществуването на интервюта с Петър Кайряк. Те бяха публикувани във вестника „Свет“ на 26 август 1995 г. и 23 февруари 1999 г. от Валерий Пучков и П. Варбан.

Ето въпроси и отговори от тях:

Петър Афанасиевич, кои бяха вашите предци?

- О, историята на моите предци е много интересна. Още като момче питах своя дядо Василий, роден през 1873 година, откъде произхожда нашето семейство. Той ми разказваше, че вдовица баба Кайрячка пристигнала тук с трима сина, един от които бил неговият дядо Иван. През 1984 година имах възможността да посетя България, град Нови Пазар. Избрах го не случайно: много от нашите фамилии са подобни на новопазарските. Там се срещнах с местните жители, включително дядо Иван Илиев. Заедно с него открихме най-стария представител на рода Кайрякови - Димитър Златев Кайряков, който живее в град Смядово, Шуменска област. Сравнихме фактите, получени от него, с тези, които ми разказваше дядо ми, и картината се проясни...

Моля, разкажете за задумката на книгата Ви "Родови дървета на Тараклия" и каква беше първата стъпка към нейното създаване?

- Още в младостта си се интересувах от съдбите на известните тараклийци, слушайки разказите на по-старите хора. През годините интересът към историята на предците ни беше по-разпространен в обществото. Това вероятно се дължи на факта, че в миналото богатите хора отдаваха голямо значение на кръвните, родствени връзки и планираха браковете на своите деца. Родовите традиции се предаваха най-често чрез устно разказване, което може да се обясни с факта, че грамотността на населението още не беше широко разпространена. Запазих много информация за събитията и родовите връзки в паметта си. Но с времето интересът към историята на родното ми място прерасна в нещо повече от прост интерес. Увличането от историческите събития стана моя постоянна страст. Започнах да се срещам с учени, историци и любители на местната история не само в Молдова, но и в други страни. Постепенно натрупах исторически данни, работейки в архивите на Кишинев и други градове. Когато се заинтересувах от историческите корени на българските мигранти, възникна необходимостта да отида в историческата им родина - България. Там, в българските архиви, открих много интересни сведения за нашите сънародници.

Петър Афанасиевич, Вие сте свършили толкова много за Тараклия, че сега нейната история е неразривно свързана с Вашето име...

- Когато си тръгвах на пенсия след тридесет и три години работа, поставих си за цел да основам в Тараклия краеведски музей, да напиша историята на селището и да проуча родовите корени на всички граждани. От всичко това, може да се каже, че единствено последното е в завършващата фаза. За повече от сто фамилии са съставени родословия, организирани са много семейни срещи. Но, както виждате, не всичко планирано е все още постигнато. Има още много работа пред мен.

Разкажете повече за книгата Ви?

- Новата книга е многогодишен труд, в който са събрани исторически данни за много родове в Тараклия. Опитах се да проследя всички родствени връзки на различни семейства, чиито представители живеят в Тараклия и околните местности. Когато започнах тази работа, мислех, че такава информация ще бъде интересна само на ограничен кръг хора, на любителите на старината и историците. Но постепенно работата по книгата се превърна в интересно и завладяващо занимание. Много хора се заинтересуваха от далечното им минало и от сведенията за своите предци. През годините, докато работих по книгата, се срещнах и разговарях със стотици хора, които споделяха с мен информация за своите роднини и предци. И ето, многогодишната работа почти е завършена. Най-накрая видях първите екземпляри на книгата и съм безкрайно щастлив. Наричам тази книга първи том, защото в нея са публикувани данни само за тридесет и три тараклийски фамилии, а аз събрах исторически материал за сто и две фамилии в Тараклия. Искам много да видя още две такива книги в следващите пет години, в които да бъдат публикувани сведения за останалите тараклийски родове.

В Тараклия се провеждат благотворителни събития, за да се съберат средства за издаването на Вашата книга. Надявате ли се, че и последващите томове ще бъдат издадени с финансиране от тараклийците?

- Както казват, надеждата умира последна. Надявам се, че съдбата ще ми бъде благосклонна и всички мои планове ще се осъществят. Искам да изразя огромна благодарност към всички, които дариха пари за издаването на книгата "Родови дървета на Тараклия". Щедростта на хората, които дариха пари за книгата в толкова трудно време, е потвърждение, че духовно не сме загинали и не сме забравили, че сме хора. Преживял съм много години - имаше радости и разочарования през тези години. Но в момента изпитвам огромно щастие. И това щастие ми го доставиха всички, които помогнаха за създаването и издаването на тази книга.

Благодаря на всички мои сънародници, на всички тараклийци! Мисля, че заедно още много неща ще постигнем...

• 110 години от рождението на П. А. Кайряк

• 110 години от рождението на П. А. Кайряк

• 110 години от рождението на П. А. Кайряк

• 110 години от рождението на П. А. Кайряк