110 години от рождението на П. А. Кайряк

Пятница, 01 марта 2024 22:29

110 години от рождението на П. А. Кайряк

Час по история „110 години от рождението на Петър Кайряк“ се проведе в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“ (откъси от интервюта с П. Кайряк)

За приноса в историята на Тараклия, биографията и трудовете на „бесарабския Апостол“ разказа журналистът, родолюбецът, обществен деец Димитър Боримечков. Петър Афанасиев Кайряк е роден на 30 януари 1914 година и почина на 31 януари 2004 г.

Освен подробности и факти за живота на тараклийския летописец, студентите и преподавателите разбраха и за съществуването на интервюта с Петър Кайряк. Те бяха публикувани във вестника „Свет“ на 26 август 1995 г. и 23 февруари 1999 г. от Валерий Пучков и П. Варбан.

Ето въпроси и отговори от тях:

Петър Афанасиевич, кои бяха вашите предци?

- О, историята на моите предци е много интересна. Още като момче питах своя дядо Василий, роден през 1873 година, откъде произхожда нашето семейство. Той ми разказваше, че вдовица баба Кайрячка пристигнала тук с трима сина, един от които бил неговият дядо Иван. През 1984 година имах възможността да посетя България, град Нови Пазар. Избрах го не случайно: много от нашите фамилии са подобни на новопазарските. Там се срещнах с местните жители, включително дядо Иван Илиев. Заедно с него открихме най-стария представител на рода Кайрякови - Димитър Златев Кайряков, който живее в град Смядово, Шуменска област. Сравнихме фактите, получени от него, с тези, които ми разказваше дядо ми, и картината се проясни...

Моля, разкажете за задумката на книгата Ви "Родови дървета на Тараклия" и каква беше първата стъпка към нейното създаване?

- Още в младостта си се интересувах от съдбите на известните тараклийци, слушайки разказите на по-старите хора. През годините интересът към историята на предците ни беше по-разпространен в обществото. Това вероятно се дължи на факта, че в миналото богатите хора отдаваха голямо значение на кръвните, родствени връзки и планираха браковете на своите деца. Родовите традиции се предаваха най-често чрез устно разказване, което може да се обясни с факта, че грамотността на населението още не беше широко разпространена. Запазих много информация за събитията и родовите връзки в паметта си. Но с времето интересът към историята на родното ми място прерасна в нещо повече от прост интерес. Увличането от историческите събития стана моя постоянна страст. Започнах да се срещам с учени, историци и любители на местната история не само в Молдова, но и в други страни. Постепенно натрупах исторически данни, работейки в архивите на Кишинев и други градове. Когато се заинтересувах от историческите корени на българските мигранти, възникна необходимостта да отида в историческата им родина - България. Там, в българските архиви, открих много интересни сведения за нашите сънародници.

Петър Афанасиевич, Вие сте свършили толкова много за Тараклия, че сега нейната история е неразривно свързана с Вашето име...

- Когато си тръгвах на пенсия след тридесет и три години работа, поставих си за цел да основам в Тараклия краеведски музей, да напиша историята на селището и да проуча родовите корени на всички граждани. От всичко това, може да се каже, че единствено последното е в завършващата фаза. За повече от сто фамилии са съставени родословия, организирани са много семейни срещи. Но, както виждате, не всичко планирано е все още постигнато. Има още много работа пред мен.

Разкажете повече за книгата Ви?

- Новата книга е многогодишен труд, в който са събрани исторически данни за много родове в Тараклия. Опитах се да проследя всички родствени връзки на различни семейства, чиито представители живеят в Тараклия и околните местности. Когато започнах тази работа, мислех, че такава информация ще бъде интересна само на ограничен кръг хора, на любителите на старината и историците. Но постепенно работата по книгата се превърна в интересно и завладяващо занимание. Много хора се заинтересуваха от далечното им минало и от сведенията за своите предци. През годините, докато работих по книгата, се срещнах и разговарях със стотици хора, които споделяха с мен информация за своите роднини и предци. И ето, многогодишната работа почти е завършена. Най-накрая видях първите екземпляри на книгата и съм безкрайно щастлив. Наричам тази книга първи том, защото в нея са публикувани данни само за тридесет и три тараклийски фамилии, а аз събрах исторически материал за сто и две фамилии в Тараклия. Искам много да видя още две такива книги в следващите пет години, в които да бъдат публикувани сведения за останалите тараклийски родове.

В Тараклия се провеждат благотворителни събития, за да се съберат средства за издаването на Вашата книга. Надявате ли се, че и последващите томове ще бъдат издадени с финансиране от тараклийците?

- Както казват, надеждата умира последна. Надявам се, че съдбата ще ми бъде благосклонна и всички мои планове ще се осъществят. Искам да изразя огромна благодарност към всички, които дариха пари за издаването на книгата "Родови дървета на Тараклия". Щедростта на хората, които дариха пари за книгата в толкова трудно време, е потвърждение, че духовно не сме загинали и не сме забравили, че сме хора. Преживял съм много години - имаше радости и разочарования през тези години. Но в момента изпитвам огромно щастие. И това щастие ми го доставиха всички, които помогнаха за създаването и издаването на тази книга.

Благодаря на всички мои сънародници, на всички тараклийци! Мисля, че заедно още много неща ще постигнем...