Super User

Super User

Пятница, 23 декабря 2016 11:33

Женский турнир по баскетболу в ТГУ

8 декабря в ТГУ прошёл внутриуниверситетский женский турнир по баскетболу. В этом турнире участвовали три команды: «Педагогика», «Философия» и «История и общественные науки». I место разделили команды «Педагогика» и «Философия», так как они сыграли между собой вничью. II место заняла команда «История и общественные науки». Турнир прошёл в очень интересной бескомпромиссной борьбе. Девочки показали хорошую игру. Атмосфера была тёплой и дружественной. Было много болельщиков. Турнир понравился всем: и участникам, и болельщикам.

P1070216w.JPG

P1070226w.JPG

P1070240w.JPGP1070210w.JPGP1070243w.JPGP1070258w.JPG

P1070266w.JPGP1070272w.JPG

 

 

 

 

В Тараклийския държавен университет на 28 ноември 2016 година с кръгла маса  на тема «Творчеството на Мишо Хаджийски – сказание за българите преселници» се  откри седмицата, посветена на 100-годишния юбилей на Мишо Хаджийски, в рамките на която са предвидени няколко мероприятия.

Кръглата масса се проведе в библиотеката на университета, където журналист Димитър Боримечков подготвил изложба със снимков материал за Мишо Хаджийски, а също така публицистичните материали за живота на Мишо Хаджийски, публикувани в различни вестници.  

Водещата на кръглата масса доц.Елена Рацеева отбеляза заслугите на Мишо Хаджийски, подчерта колко големи дела успява да  извърши за толкова кратък , но толкова ярък живот. Сподели и това, как след повече от 50 години забрава името му успя да се върне не само в историята на преселниците, но и в големия текст на междувоенната българска литература.

Инициативата и основните усилия по подготовката и провеждането на  кръглата маса  са на студентите от 4 курс БРФ. Студентите от 2 курс бяха активна и благодарна аудитория.  Присътства на мероприятието и преподавател от България Валентина Димитрова, която се изказа относно «йовковската метафоричност» на творбите на Мишо Хаджийски, с което потвърди мисълта на българския писател Александър Миланов за М.Хаджийски, че той «можел да стане таврийският Йовков».

Всички студенти от 4. Курс са подготвили по една творба на Мишо Хаджийски, с която   представяха «фрагменти» от сказанието на българските  преселници.  Разказът «Бежанци» с исторически подробности за преселването на бесарабските българи в Таврия, представен от Анастасия Лупашку, допълни информацията  на Марина Мурзакой за «Баба Пена от Орманджи»  и съобщението на Александър Киосе за отразения в разказа «Кръчмата на Мънзула» традиционен ред на живота на бесарабските българи. Темата за родовите ценности, подробности от всекидневния живот, описанията на календарната обредност и  свадбените обичаи, а също така   за строгите нравствени правила на българската общност се разкриваше в съобщенията за разказите «Никитова женитба»,  «Божи гроб» , «Първоснежието», представени от   Виктория Самарец, Росина Стоянова, Олеся Галацан.  Водещата кръглата маса доц. Елена Рацеева допълни картината с разказите «Керванджията « и «Коледа в Таврия».  Много концептуално прозвуча съобщението на Албина Олойник  за разказа «Старият Цанко» и на Олга Лозова  за разказа «Врагове», разкриващи силните характери и  невероятни постъпки на героите на Мишо Хаджийски в тяхната патриархална обусловеност и ситуативна мотивираност.  С голям интерес бяха възприети и предложените от Иван Пиронков  и Людмила Гузун «свидетелства» на Мишо Хаджийски  за   таласъми и караконжули, за  магьосници, магии,  свидетелства, отразяващи митологичните вярвания в различни  суеверни предания и истории на българите преселници.

Кръглата масса, посветена на юбилея на Мишо Хаджийски, стана хубаво възпоменание за този ярък и талантлив писател, заслужил общественник, загрижен от съдбата на цялата българска общност преселници в Таврия.  

999w.jpg

Ежегодно 1 декабря в соответствии с решением Всемирной организации здравоохранения (ВОЗ) и решением Генеральной Ассамблеи ООН, принятыми в 1988 г., отмечается Всемирный день борьбы с синдромом приобретённого иммунодефицита (СПИД).

Международным символом борьбы со СПИДом является «красная ленточка» – кусочек шёлковой ленты, сложенной особым образом. Эту эмблему создал в апреле 1991 года американский художник Франк Мур, который умер от СПИДа в 2002 г. в возрасте 48 лет.

Не обошлось без «красной ленточки» и мероприятие в Тараклийском университете. По инициативе Татьны Некит, советника Бюро пробации г. Тараклия, был проведён флешмоб в рамках Всемирного дня борьбы со СПИДом. Также со студентами всех групп были проведены беседы по профилактике СПИДа, о правах и об ответственности больных СПИДом.

IMG_2301w.jpg

IMG_2306w.jpg

IMG_2308w.jpg

IMG_2316w.jpg
 
IMG_2310w.jpg
 
 
 
 

IMG_2321w.jpg

Пятница, 09 декабря 2016 13:01

«16 дней против насилия»

         Академическая общность Тараклийского университета присоединилась к глобальной кампании против гендерного насилия. Символом дня является белая ленточка, приколотая к одежде студентов и преподавателей. Символом против всех форм насилия над женщинами, сохранения материнства является белая ленточка.

         Очень важно, чтобы молодежь, особенно будущие педагоги и социальные работники, были максимально информированы о видах насилия в отношении женщин, о случаях насилия в семье, о предотвращении и борьбе с дискриминацией и  стагнацией  в отношении женщин и мужчин.

IMG_2352_w.jpg

 

IMG_2355_w.jpg

IMG_2363_w.jpg

IMG_2366_w2.jpg

 

 

 

 

 

На 17 ноември 2016 г. академичната общност на Тараклийския държавен университет посрещна  президента на Република България г-н Росен Плевнелиев. В приветствието  си държавният глава припомни делото на бесарабските българи  в периода на Българското възраждане и техния пренос за изграждането на основите на Третата българска държава. Бяха засегнати някои от актуалните теми за сътрудничеството в областта на европейската интеграция, развитието на двустранните отношения в сферата на образованието, науката, културата,  икономиката.

         Президентът Росен  Плевнелиев подчерта, че България е готова да работи съвместно с молдовските власти за  започване на процедура по  трансформиране на Тараклийския университет «Гр. Цамблак» във филиал на български ВУЗ. Новият статут на учебното заведение ще позволи разширяване на  преподаваните  в университета специалности, ще даде възможност за издаване на европейски дипломи и ще повиши привлекателността на университета в  регионален план.

         По време на посещението си в ТДУ, държавният глава Росен Плевнелиев проведе разговор със  студентите от нашето учебно заведение за  възможностите, които разкрива пред младите хора европейската перспектива на Молдова, както  и  за създаването на кариерен център  към Университета по модела на висшите училища в България.

 

P1070140_w.jpg

 

P61116-133025_w.jpg

 

P61116-133029_w.jpg

10 ноября 2016г. кафедрой «Педагогика» был проведён круглый стол на тему «Особенности детских страхов».

В заседании круглого стола принимали участие студенты гр. 305 специальности «Социальная защита» и гр. 203 специальности « Педагогика начального образования».

Организаторы этого мероприятия – ст. преподаватель, д-р. Плэтикэ А.А. и преподаватель Рябой М.В.

Что представляет собою страх, виды детских страхов и их возрастная классификация – эти и другие вопросы рассматривались во время круглого стола. Участниками круглого стола активно обсуждались также рекомендации помощи ребенку в преодолении своих страхов. Дискуссию вызвали предложения по преодолению детских страхов смерти и развода родителей.

«Все перечисленные страхи носят временный, переходящий, возрастной характер. С ними нужно не бороться, а просто принимать их во внимание как своеобразие определенного этапа психического развития» – подътожили присутствующие.

Заседание круглого стола сопровождалось презентацией. Выбранная тема никого из присутствующих не оставила равнодушным.

P61110-131728__w.jpg

 

P61110-131537_w.jpg

P61110-131646_w.jpg

Повсеместно, на всем Европейском пространстве 4 ноября отмечается День Конвенции о защите прав человека и основных свобод. Решение о его проведении было принято Европейской Комиссией и Советом Европы в 1950 году. Оно было принято с целью продвижения прав человека. Эта дата не прошла незамеченной и в Тараклийском Государственном университете им. Гр. Цамблака. В связи с этим  2 ноября 2016 года  был организован круглый стол на тему: «Европейская конвенция по правам человека».

Ответственным за мероприятие от кафедры «Педагогика» был магистр права, ст. преподаватель  Хорозов С.Г. Активное участие в заседании круглого стола приняли: студенты специальности  «Румынский и английский язык и литература»: Гайдаржи Мария, Коларь Мария, Тодорова Эмилия, Занфирова Юлия, Капровская Алёна, Ныкова Елена, Романов Александр.

  В рамках круглого стола рассматривались различные аспекты  Европейской Конвенции о правах человека:

  • генезис прав человека;
  • всеобщая декларация прав человека;
  • европейская конвенция по правам человека;
  • личные права и свобода человека;
  • политические права человека;
  • социальные права человека;
  • культурные и экономические права человека.

           Большое внимание в работе круглого стола было уделено проблеме защиты прав и свобод человека в рамках судебной системы страны и судебной системы Европейского союза. Активно обсуждалась роль личной инициативы в действенной защите прав и свобод человека.

В целом, мероприятие было достаточно познавательным и интересным. 

1_w.jpg

 

На 29 октомври 2016 година, в Деня на бесарабските българи, делегация от морската столица на България - Варна, посети гр. Тараклия. Представена бе основно от учители, които се запознаха със забележителностите на нашия град и с неговите най-известни личности.

Варненци гостуваха на Тараклийския държавен университет «Григорий ЦАМБЛАК». Ректорът доц. д-р Мария Паслар най-подробноразказа за 12-годишната история на Университета, за постиженията и проблемите му.

В аулата студентите изнесоха концертна програма, която бе посрещната от гостите с аплодисменти и възторжени думи, пленени от всичко, което видяха и чуха.

След концерта учителите от Варна посетиха музея на Университета и историко-етнографският музей на същото висше учебно заведение, '

Гостите останаха доволни от краткото си пребиваване в Тараклия, изказаха пожелания за по-нататъшното сътрудничество и взаимна помощ.

На 1 ноември, във вторник, в Деня на народните будители, се състоя тържество по случай 35-годишния юбилей на уникалния театър на бессарабските българи «Смешен петък».

Обстоен доклад за театралната дейност на «Смешен петък» изнесе доц. д-р Мария Паслар, ректор на Тараклийския държавен университет. Тя разказа за първите театри в България и Бесарабия, за значението на театъра като духовна институция. «Патриархът на българската литература Иван Вазов остро чувствал нуждата от български театър, но едва ли тогава той е могъл да предполага, че след 140 години бесарабските българи ще развиват широко театрална дейност» - каза доц. Паслар. Тя разказа за възраждането на театралното изкуство на бесарабските българи в г. Тараклия, който е център на българската култура в Молдова. Юбилеят на театъра е още един повод да се осъзнае, че благодарение на неговото създаване и съществуване се подхранва възрожденския дух на творчеството и духовната култура, която стимулира националното съзнание. «35 години всеотдайна дейност на предани дейци, за да бъде съхранена българска духовност в Молдова. Вашият упорит труд е еталон за родолюбие. Вашата всеотдайна дейност е пример за подражание. Преклоняваме се пред вашия безкористен труд, отдаден на българския род. Нека творческия път да е осветен с успех, слава и почет!» - бяха думите на нашият ректор, изпратени към актьорите на театъра, между които има доста випускници на Тараклийския държавен университет «Григорий Цамблак».

Доц. Паслар припомни на присътстващите, че на 29 октомври българският народ отбеляза Деня на бесарабските българи. «Нека тези две дати винаги да обединяват и напомнят за славното минало и настоящо на българския народ. Нека още дълги години да будим желанието и жаждата за знание за своя род, език и история, да имаме чувството за гордост, че сме българи», - бяха заключителните думи на ректорът на Тараклийския държавен университет «Григорий Цамблак».

Сегодня, 28 октября, в зале университета собрались студенты и преподаватели, чтобы почтить память Иона и Дойны Алдя-Теодорович, Заслуженных артистов Молдовы, без которых трудно представить современную молдавскую музыку. Мероприятие было инициировано общественной ассоциацией «Честь, Достоинство и Родина».
Перед собравшимися выступили студентка 3 курса, специальность «Бухучёт», Казанжи Мария и д-р  В. Д. Невзорова. Они поведали собравшимся о творческом и жизненном пути супругов. Этот дуэт начал свою творческую деятельность в 1982 году, в числе их первых произведений были песни Иона Алдя-Теодоровича. Композитор написал более 300 песен,  музыку к фильмам
.
 Вместе со своей женой боролся за воссоединение Бессарабии с Румынией. Если сегодня в школах учат румынский язык, а латинский алфавит был вновь введён в Бессарабии, то это во многом их заслуга.15 лет назад, в ночь с 29 на 30 октября 1992 года, машина, на которой артисты возвращались из Бухареста в Кишинёв, врезалась в дерево. Голос супругов, который сумел задеть за живое большое количество румын и бессарабян и выиграть столько политических сражений, вынужден был замолчать… Авария или убийство? Однозначного ответа на этот вопрос нет и по сей день.
В Республике Молдова  смерть супругов Иона и Дойны Алдя-Теодорович была воспринята как национальная трагедия.
Сын артистов — Кристи Алдя-Теодорович — создал фестиваль «Douа inimi gemene», посвящённый памяти двух великих исполнителей.

P61028-113557_.jpg

 

P61028-113807_.jpg

 

 

Для собравшихся в зале прозвучали песни Иона и Дойны Алдя-Теодорович, затем все присутствующие почтили их память минутой молчания.