Материалы отфильтрованы по дате: марта 2024

Националният ден на четенето в Република Молдова е учреден през 2022 г. в контекста на Международния ден за съвместно четене, който се провежда в целия свят в началото на февруари. Във връзка с това в нашия университет бяха проведени редица мероприятия. Едно от тях е литературна среща с бесарабския писател Димитър Боримечков. 

В началото на тази среща заместник ректорът по учебната дейност д-р конф. В.И. Кондов представи и даде дума на Д. Боримечков – журналист, публицист, писател, издател. Гостът в своето слово разказа за творчеството на българските поети и писатели от Бесарабия, Таврия и други места, където живеят компактно българи. Г-н Боримечков акцентира вниманието на преподавателите и студентите на университета върху творчеството на писатели и поети от Тараклийски район: А. Малешкова, д-р Куртев, Т. Танасова-Тодорова от село Валя-Пержей, спря се и на творчеството на Г. Барбаров от село Кортен, в заключение водещият прочете няколко свои стихотворения. 

Библиотекарите подготвиха витрина от книги «Бесарабска българска литература».

В. Хуцану, ст. библиотекар

• Национален ден на четенето в Република Молдова

• Национален ден на четенето в Република Молдова

• Национален ден на четенето в Република Молдова

• Национален ден на четенето в Република Молдова

Националният ден на четенето в Република Молдова е учреден през 2022 г. в контекста на Международния ден за съвместно четене, който се провежда в целия свят в началото на февруари. Във връзка с това в нашия университет бяха проведени редица мероприятия. Едно от тях е литературна среща с бесарабския писател Димитър Боримечков. 

В началото на тази среща заместник ректорът по учебната дейност д-р конф. В.И. Кондов представи и даде дума на Д. Боримечков – журналист, публицист, писател, издател. Гостът в своето слово разказа за творчеството на българските поети и писатели от Бесарабия, Таврия и други места, където живеят компактно българи. Г-н Боримечков акцентира вниманието на преподавателите и студентите на университета върху творчеството на писатели и поети от Тараклийски район: А. Малешкова, д-р Куртев, Т. Танасова-Тодорова от село Валя-Пержей, спря се и на творчеството на Г. Барбаров от село Кортен, в заключение водещият прочете няколко свои стихотворения. 

Библиотекарите подготвиха витрина от книги «Бесарабска българска литература».

В. Хуцану, ст. библиотекар

• Национален ден на четенето в Република Молдова

• Национален ден на четенето в Република Молдова

• Национален ден на четенето в Република Молдова

• Национален ден на четенето в Република Молдова

Час по история „110 години от рождението на Петър Кайряк“ се проведе в Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“ (откъси от интервюта с П. Кайряк)

За приноса в историята на Тараклия, биографията и трудовете на „бесарабския Апостол“ разказа журналистът, родолюбецът, обществен деец Димитър Боримечков. Петър Афанасиев Кайряк е роден на 30 януари 1914 година и почина на 31 януари 2004 г.

Освен подробности и факти за живота на тараклийския летописец, студентите и преподавателите разбраха и за съществуването на интервюта с Петър Кайряк. Те бяха публикувани във вестника „Свет“ на 26 август 1995 г. и 23 февруари 1999 г. от Валерий Пучков и П. Варбан.

Ето въпроси и отговори от тях:

Петър Афанасиевич, кои бяха вашите предци?

- О, историята на моите предци е много интересна. Още като момче питах своя дядо Василий, роден през 1873 година, откъде произхожда нашето семейство. Той ми разказваше, че вдовица баба Кайрячка пристигнала тук с трима сина, един от които бил неговият дядо Иван. През 1984 година имах възможността да посетя България, град Нови Пазар. Избрах го не случайно: много от нашите фамилии са подобни на новопазарските. Там се срещнах с местните жители, включително дядо Иван Илиев. Заедно с него открихме най-стария представител на рода Кайрякови - Димитър Златев Кайряков, който живее в град Смядово, Шуменска област. Сравнихме фактите, получени от него, с тези, които ми разказваше дядо ми, и картината се проясни...

Моля, разкажете за задумката на книгата Ви "Родови дървета на Тараклия" и каква беше първата стъпка към нейното създаване?

- Още в младостта си се интересувах от съдбите на известните тараклийци, слушайки разказите на по-старите хора. През годините интересът към историята на предците ни беше по-разпространен в обществото. Това вероятно се дължи на факта, че в миналото богатите хора отдаваха голямо значение на кръвните, родствени връзки и планираха браковете на своите деца. Родовите традиции се предаваха най-често чрез устно разказване, което може да се обясни с факта, че грамотността на населението още не беше широко разпространена. Запазих много информация за събитията и родовите връзки в паметта си. Но с времето интересът към историята на родното ми място прерасна в нещо повече от прост интерес. Увличането от историческите събития стана моя постоянна страст. Започнах да се срещам с учени, историци и любители на местната история не само в Молдова, но и в други страни. Постепенно натрупах исторически данни, работейки в архивите на Кишинев и други градове. Когато се заинтересувах от историческите корени на българските мигранти, възникна необходимостта да отида в историческата им родина - България. Там, в българските архиви, открих много интересни сведения за нашите сънародници.

Петър Афанасиевич, Вие сте свършили толкова много за Тараклия, че сега нейната история е неразривно свързана с Вашето име...

- Когато си тръгвах на пенсия след тридесет и три години работа, поставих си за цел да основам в Тараклия краеведски музей, да напиша историята на селището и да проуча родовите корени на всички граждани. От всичко това, може да се каже, че единствено последното е в завършващата фаза. За повече от сто фамилии са съставени родословия, организирани са много семейни срещи. Но, както виждате, не всичко планирано е все още постигнато. Има още много работа пред мен.

Разкажете повече за книгата Ви?

- Новата книга е многогодишен труд, в който са събрани исторически данни за много родове в Тараклия. Опитах се да проследя всички родствени връзки на различни семейства, чиито представители живеят в Тараклия и околните местности. Когато започнах тази работа, мислех, че такава информация ще бъде интересна само на ограничен кръг хора, на любителите на старината и историците. Но постепенно работата по книгата се превърна в интересно и завладяващо занимание. Много хора се заинтересуваха от далечното им минало и от сведенията за своите предци. През годините, докато работих по книгата, се срещнах и разговарях със стотици хора, които споделяха с мен информация за своите роднини и предци. И ето, многогодишната работа почти е завършена. Най-накрая видях първите екземпляри на книгата и съм безкрайно щастлив. Наричам тази книга първи том, защото в нея са публикувани данни само за тридесет и три тараклийски фамилии, а аз събрах исторически материал за сто и две фамилии в Тараклия. Искам много да видя още две такива книги в следващите пет години, в които да бъдат публикувани сведения за останалите тараклийски родове.

В Тараклия се провеждат благотворителни събития, за да се съберат средства за издаването на Вашата книга. Надявате ли се, че и последващите томове ще бъдат издадени с финансиране от тараклийците?

- Както казват, надеждата умира последна. Надявам се, че съдбата ще ми бъде благосклонна и всички мои планове ще се осъществят. Искам да изразя огромна благодарност към всички, които дариха пари за издаването на книгата "Родови дървета на Тараклия". Щедростта на хората, които дариха пари за книгата в толкова трудно време, е потвърждение, че духовно не сме загинали и не сме забравили, че сме хора. Преживял съм много години - имаше радости и разочарования през тези години. Но в момента изпитвам огромно щастие. И това щастие ми го доставиха всички, които помогнаха за създаването и издаването на тази книга.

Благодаря на всички мои сънародници, на всички тараклийци! Мисля, че заедно още много неща ще постигнем...

• 110 години от рождението на П. А. Кайряк

• 110 години от рождението на П. А. Кайряк

• 110 години от рождението на П. А. Кайряк

• 110 години от рождението на П. А. Кайряк

 Национальный день чтения был учрежден в Республике Молдова в 2022 году в контексте Международного дня совместного чтения, проводимого во всем мире в начале февраля, и юбилея поэта Григоре Виеру. Став участником Дня Национального чтения, библиотека Тараклийского университета им. Гр. Цамблака, совместно со студентами и преподавателями провела ряд мероприятий.

Целью данных мероприятий было: продвижение культуры и поощрение чтения, воспитание, уважения к литературному наследию; защита статуса книги и конкуренция с новыми технологиями, популяризация книги; формирование у студентов интереса к творчеству румынских, болгарских и зарубежных писателей.

• Литературная гостиная «Читаем вместе».

14 февраля прошло мероприятие, посвященное теме «Проблемы выразительного чтения дошкольникам». В нем приняли участие университетский конференциар доктор Горбачева Н.А. и студенты первого курса образовательной программы «Дошкольная педагогика/румынский язык и литература». Студенты читали произведения малых жанров: маленькие рассказы, притчи духовно-нравственного значения. Они тренировались правильно использовать все средства интонации, выразительности речи при чтении текста, для того. чтобы произведения могли воздействовать на чувства детей и понимания прочитанного.15 февраля в читальном зале библиотеки прошли громкие чтения. В мероприятии приняли участие университетский ассистент Терзи Д. Г. и студенты первого курса образовательной программы «Болгарский язык и литература, английский язык» Студенты читали произведения румынских поэтов и писателей. Они обогатили свои знания о румынской культуре и литературе.

• Марафон громких чтений «Читают все»

Данный марафон   объединил   студентов в общем интересе к литературе и чтению вслух. Студенты, Шишман Валерия, Карамалак Иван, зачитывали отрывок любимого произведения вслух, побуждая погрузиться в мир книг, расширить кругозор и обогатиться литературным опытом. Марафон громких чтений – это прекрасная возможность поделиться своей любовью к книгам и обрести новых друзей единомышленников.

• Литературный час «Ни дня без книги».

Кураторами академических групп университета был проведен тематический кураторский час «Ни дня без книги».

• Тематические выставки книг румынских, болгарских и зарубежных писателей.

В библиотеке Тараклийского государственного университета были проведены несколько выставок книг, на которых были представлены произведения румынских, болгарских и зарубежных авторов. На первой выставке студенты, преподаватели и другие посетители имели возможность ознакомиться с литературой, исследованиями и творчеством румынских писателей. Особое внимание уделялось румынским классикам. Эти выставки способствовали распространению знаний о румынской литературе и ее вкладе в мировую культуру.  На второй выставке, демонстрировались произведения болгарских писателей. Это была возможность для читателей ценителей литературы узнать больше о богатстве болгарской словесности. Выставка включала в себя классические произведения. Они помогали поддерживать интерес к литературе и способствовали обмену культурными ценностями. Выставка зарубежной литературы предоставляла уникальную возможность познакомиться с творчеством писателей со всего мира. На такой выставке можно было увидеть книги на разных языках, изучить разнообразные жанры и стили, а также узнать о культурных особенностях разных народов. Книжные выставки – это не только способ популяризации литературы, но и возможность для читателей и писателей обогатить свой опыт и знания.

• Выставка-презентация «Галерея книжных новинок».

Вниманию читателей была представлена «Галерея книжных новинок», самых свежих и интересных книг по различным областям знаний, которые поступили в фонд читального зала. С данными изданиями, можно было ознакомиться в читальном зале библиотеки ТГУ.

• Выставка научно-методической литературы научно-дидактического персонала Тараклийского государственного университета им Гр. Цамблака.

Студенты были ознакомлены с постоянно действующей выставкой научно-методической литературы научно-дидактического персонала Тараклийского государственного университета им Гр. Цамблака.

• Акция «Дарите книги с любовью».

Была организована и проведена акция «Дарите книги с любовью».  Главная идея акции – вдохновлять людей дарить друг другу хорошие книги и напомнить, что бумажная книга остается актуальным подарком и не теряет своей ценности. И этот подарок очень ждут! Эта акция была призвана подчеркнуть важность развития культуры чтения и дарения книг. Активными участниками акции стали: студенты 1 курса БАФ, Карамалак Иван – студент 1 курса БРФ, Пител Владислава – студентка 2 курса БАФ, университетский ассистент Терзи Д. Г., университетский ассистент Мостовой Н. Н. Было собрано более 50 экземпляров книг.  Основная часть подаренных изданий была отдана библиотеке №2 - филиал РПБ г.Тараклия.

• День Книги в ТГУ

• День Книги в ТГУ

• День Книги в ТГУ

• День Книги в ТГУ